Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.

В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]

“Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”

Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.

пропастта. Саня гледаше падащото му тяло към червените божури, които зоваха да го

Земята на червения божур. Така Саня чуваше баща й да нарича мястото, където

маргаритки, теменужки, иглики и жълт кантарион и ги пусна в котлето. Рече ергените и

корен на червен божур за да приготви отвара, с която цереше болните в селото.

- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.

Купон след мача: Гришо и Джокович пяха с Камелия (ВИДЕО+СНИМКИ)

Цяла седмица работили на строежа два крана. А когато дошъл почивният ден, решили да тръгнат от града до високия хълм, край синята рекичка, на зелената полянка да си починат.

Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират. 

- Давайте, лъвчета… давайте! Скъсайте ме от ебане! – надъха ги Саня.

В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, Разкази за Саня виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.